Фалш и суета

Напоследък накъдето и да се обърна виждам само фалш и суета. Като че ли забравихме какво значи да бъдем естествени, да бъдем себе си. Вместо това предпочитаме да се скрием зад маска. Скъпите дрехи, бижутата, гримовете, перуките, тъмните очила и марковите парфюми не ни правят по-красиви. В стремежа си към перфектната визия понякога ставаме комични. Нека не забравяме, че "същественото е невидимо за очите". Ако пък държим да изглеждаме и външно красиви, то нека просто се усмихнем, защото усмивката струва много повече от всички други средства за разкрасяване взети заедно.

П.С. Темата е провокирана от песента на Тони Стораро - Свят от суета, която силно ме впечатли http://www.vbox7.com/play:7ef8eaa3

Мислите ли, че ще ставаме все по-изкуствени или ще се върнем към естествената си природа?

Аз няма да ставам по изкуствен и ще излъжа ако кажа че ме интересуват останалите. Всъщност интересува ме относно познати, близки и т.н. Другите ако искат да са си фалшиви...

В такова време живеем просто, не ми пречи кой как се облича или какви продукти използва, за да изглежда по-добре, въпроса е наистина да разграничава физическото от душевното ... Хубаво е, че хора, които нямат самочувствието на много красиви, имат как да се почувстват по-добре, като се чувстват и красиви ... надявам се обаче наистина това да не влияе на качествата им, както и на интересите им, защото в даден момент, тези "процедури" по разкрасяване, се превъщат в хоби, познавам хора, чиито ежедневие е изпълнено с гримиране, преобличане, солариум, прически, нокти и пр. Тези хора наистина по някакъв начин губят себе си в даден момент...
Както обичам да казвам : Всяко нещо е за хубаво, стига да е с мярка !

Само аз ли намирам този пичага да ми говори за суета и фалш за мега лицемерие? Колкото до фалша, по-добре се вгледайте в неговата проява във взаимоотношенията, не във външният вид, защото той е много по-фрапантен там. Ако се вглеждате в това дали някой замазва чуждите очи с еди-какви си дрехи, артикули, прически и го съдите за това къде сте тръгнали да цитирате Сент-Екзюпери?

Биги, честно казано прецених, че до голяма степен си заслужава да пиша по темата, защото е интересна, макар и очевидно на какво мнение биха били всички, участващи в нея, но се абстрахирах от подбудата на Иви, избегнах да коментирам, понеже смятам, че тя не е имала предвид конкретно песента, стила, изпълнителя или нещо друго, а чисто и просто - умисъла

Ами, точно певеца не ме интересува... Хареса ми текста на песента. Имаше период, в който и мен ме вълнуваха точно тези неща. В осми клас идвах на училище все едно съм на модно ревю. Мислех си каква прическа да си направя и какъв грим да си сложа, вместо какви уроци имам да уча. Всичките пари, които събирах, харчех за нови дрешки и дрънкулки... За мое щастие, сега съвсем не съм такава. Но ме боли, като виждам как всеки втори се интересува само от това. Вече като видя някой без грим се чудя: "Леле, тоя човек познавам ли го." Дотолкова съм свикнала да ги виждам неестествени, че като ги видя естествени направо се ужасявам. Не искам да си представя след години как ще изглеждат... Де да знам, кофти ми е, че мои приятели и познати са такива. Малко са истинските хора. Надявам се, че ще се осъзнаят все някога.

Ицо, какво лошо има да цитирам, който си искам? Мисля, че е уместно, защото някои хора се интересуват само от материалните неща. А това не значи, че аз съм от тях.

Според мен пък наистина може би звучи малко пресилено ... С извинение, ама, всеки му пука как изглежда, верно, че някои прекаляват, ама то - какъвто човека... такива и интересите му ! Давам за пример с цялото си уважение небезизвестната Румяна Парийска - ексцентрично е момичето, облича се различно, гримира се екстравагантно, полага определени услия, за да се получи този ефект в облеклото и прическата й ... на някои им харесва - на други - не... Обаче изкара ли шестици на всичките си изпити - да Следва ли каквото си иска - да Такава, каквато иска да бъде ли е ? Да ! Очевидно ! Всеки има акъл в главата (или съответно няма) и преценява кое доколко е правилно ... Има някои хора, които са изключително суетни, но са доста по-стойностни от други... Съгласете се, че по дрехите посрещат и по ума изпращат, и въпреки че хората споменават поговорката заради втората й част, първата също има някакво значение... Външния вид създава първата преценка (правилна и не) ... Интелектуалното ниво и моралът изграждат пълната представа Когато видите някого, няма как от пръв поглед да прецените що за човек е, нали ? Независимо факта дали държите или не на тези неща... външният вид неволно изгражда някакво впечатление

Евала на момичето, но малцина са като нея. В повечето случаи едното измества другото. Трудно се съчетават четенето на книги и няколкочасовото стоене пред огледалото... И все пак, иска ми се да общувам с хора, не с кукли. За мен естественото е най-хубаво.

Иви, ами ако просто даден човек няма природната даденост да е красив без намесата на друго ... държи да е естествен... и съвсем малко му трябва за да изглежда добре, ама не - той/тя се е забил/а в книгите и не го/я интересува, че еди-кой си му/й се подиграва ? Това поставя началото на комплекси ... Понякога дори човек, когото останалите смятат за грозен, се оказва по-хубав от тях, просто поради липсата на малко суета, мъничко самочувствие... които са се проявили изведнъж и ХОП! -> нов човек ...
Всяка пепеляшка има нужда от мъничката си магия

Защо се хванахте за констатацията, че този пич е лицемер, а не забелязахте основното в мнението ми - фалша в отношенията е много по-фрапантен от изкълченият външен вид.

В Бълария отдавна е по - важно да си лъскав и вървежен, но кух... За мен важното е аз да знам, че не съм такъв... Поддържам се, когато мога, ходя на фитнес, ако имам време, но външният вид никога не ми е бил приоритет... Случвало ми се е седмици наред да ходя неподстриган и небръснат, въпреки че всички забелязват вопиющата нужда от мерки по въпроса... Та това, което искам да кажа е: един голям *** за синтетичната красота и фолк блясъка!

биги написа:

Защо се хванахте за констатацията, че този пич е лицемер, а не забелязахте основното в мнението ми - фалша в отношенията е много по-фрапантен от изкълченият външен вид.

Защото според мен, всичко опира до това какъв човек си... Ако си Човек, оставаш такъв, ако си човече ...

Точно, че е по-важно какъв си, а не как изглеждаш... Защо не полагаме усилия да се разкрасим вътрешно, а все гледаме външността? Да не би да сме постигнали душевно съвършенство? Дано не сме толкова "идеални" и вътрешно, колкото сме външно... ХАХА

Защото, когато някой с нещо опитва да засвидетелства своето душевно "обогатяване", останалите го наричат показност Пък в крайна сметка, всеки гледа себе си. Знаеш ли колко ме интересува кой колко руж слага, какви лещи си е купил и колко книги е изчел ... Нито едно от изброените не ме вълнува за хора, с които нямам взаимоотношения, пък и плюс това, всеки човек има по нещо хубаво в себе си, няма смисъл от идеализация, но поне от справедлива оценка на добродетелите

Ако бяха един или двама, разбирам да не се впечатляваме, ама то си е масово явление... Според мен има защо да се притесняваме. Всеки има, ако не приятели, то поне познати, които са сред тези хора. Колкото и да ми се иска да не гледам в чуждата паница, ми е трудно, защото то е очебийно. Лошото е, че когато им кажеш истината в очите, се обиждат и се мусят...

Не знам, темата е доста спорна ... Това, което за едни е правилно, за други е пагубно, и обратно. При хората ценностите се класифицират в различен ред, затова според мен не е правилно да се съдим помежду си, честно казано, не ми се и мисли сега за това, празници са

Аз подкрепям тезата на Шрек Човешкото същество се състои от пластове. Изкуственият външен вид просто е един своеобразен допълнителен пласт, който те отдалечава от сърцевината и просто я резюмира, пазейки на подходяща дистанция или просто я прикрива. И външният вид просто отрязява вътрешните хамония/дисхармония. Дали ще се правим на кукли Барби или ще се оставим с вида на бушмени си е личен избор, но според мен суетата е нещо доста креативно. Имайки предвид гореспоменатите примери - аз лично нямам нищо против козметични средства и парфюми. Какво - да си вонкаме и да бъдем себе си ?! Ами защо не спрем да се къпем, да се решим и да си мием зъбите, за да запазим естествените смазки и аромати Човек търси себе си, стила си и същността си посредством външния вид - той лишава или зарежда със самоувереност, която се отразява на комуникативността, поведението и до известна степен на постиженията в училище и извън него. Не съм ЗА превръщането на 100% в синтетика, но едно удължение на косата или една ноктопластика не биха ме впечтлили негативно. А и аз, както и много други, в по-ранни години със сигурност са били почитатели на театралния грим тип "познай ме кой съм, ако можеш". Да оставим външния вид на хората намира, защото както ги оплюваме за престараване в добавките, така се подиграваме на липсите. Темата " Кой съм аз спрямо другите и кои са те в действителност" е много по-съществена. Поведението и отношението ни правят хора, не килограмите, грима и парцалите. Те са маски, обгръщащи и пазещи същността ни, и декори, които създават множество обстоятелства...

^DiE_MaErChEnHaFtE^, не трябва ли самоувереността да се гради на базата на качества и умения, а не на външен вид? Не става въпрос за това да бъдем мърляви, за да сме естествени. Напротив, хубаво е да се поддържаме, но когато това стане главната цел в живота ни, не мисля, че е нормално. Когато стигнем дотам, че да не можем да излезем без грим или без прическа (дори до магазина), какво правим? Няма лошо и в ноктопластиката, стига да не ни пречи да хванем нещо с ръце (не виждам смисъл ръцете ни да са красиви, ако не можем да ги използваме). Прави ми впечатление, че от ранна възраст децата искат да приличат на "готините каки и батковци", започват да ги имитират и изгубват себе си... Но както Вики каза - не му е сега времето за тия неща

Ми като не му е времето защо киснете в 1.30 по форуми и се чепкате за неща, които не са ви по възможностите да промените?

Безсънни нощи, скука... И все пак надеждата умира последна, може някой да се промени

хаха, току що пуснах едно невероятно дълго мнение, което някакси не виждам. не стига че се ослепявам в 2 на компа, ами то е и за нищо. сега в знак на протест ще си легна и утре пак ще измъдря някой роман на трезва глава))))))). evie, готви се да живеят перуките, изкуствените нокти и пластичната хирургия)))))) ура за готините каки и батковци, които и да са те отивам да сънувам увереност само въз основа на невероятния ми интелект, многобройните ми таланти, куцащия ми на места правопис и понякога научнофантастична пунктуация, но все пак богата душевност. на друго място няма да видя таквоз чудо лека нощ и да се молим с коментарите си да спасим душите на кривналите от пътя кухи кипри, което е също толкова лицемерно, колкото, доколкото разбирам, е външният им вид.

За какво да се готвя? За нападките на една непозната? Нямам намерение да влизам в конфликти с когото и да било. Спирам да пиша, защото от темата очевидно няма да излезе нищо добро...

Не нападам, а констатирам. Медалът си има две страни. Само затова, че оборвам твоето мнение и не го смятам за коректно, не трябва да си водим изводи, че съм жадна за кръв. Но мисля, че си поставила темата за дискусия, а съм сигурна, че ти е ясно що за животно е дискусията. Обикновено има две, понякога и повече страни в нея. А аз мисля, че това, което си споменала като израз на фалш, е до известна степен само повърхностен признак на вътрешни липси...........а понякога е просто въпрос на вкус. Не може всички да се събуждат с мисълта да спасят света, някои имат доста по-примитивни цели за деня - да си купят нова спирала. Но това, което се е появило като мисъл, откакто прочетох мнения по темата е : е и? Ще станем ли по-добри, ако поругаем други за "глупостта" си (защото не можем да познаваме целия свят и човешкото същество има много вариации и нюанси)? Ще станем ли по-щастливи от което? Ще станем ли по-толерантни и с какво липсата на екстремна суета ни прави повече хора от други?! Не конфронтирам теб лично, а клишето, че хората, престарали се във външния си вид, са празни.

Между другото на мен ми е ясно кой тип хора е визиран с цялата тема, и аз не съм им фенка, но тъй като говорехме за личностни качества - и тези същества си ги имат, просто са различни от нашите, защото стойностите са други. Но не може да заклеймяваме всичко живо с по-изчанчен вид. Например какво мислите за емо, пънк, готик, метъл-културата? С какво тя прикрива и едновременно изважда на показ някои определени качества от личността? И защо "нормалните" хора понякога се дистанцират от носители на този тип култура? На практика при тях също има много фалш. Но никой не може да отрече, че в този вид фалш има и много истини за човека...