Национализъм

Определяте ли се като националисти?

ХАХА, Руми, да, ние всички явно признаваме, че сме малки националисти и се гордеем с което

За жалост (не знам чия обаче)...НЕ!

Просто в днешни времена всеки гледа да спаси своя задник... Какъвто народа такава и държавата. Лошото е че почти всички си мислят, че държавата им е длъжна. Може би малко се отклоних от темата, но в тези капиталистически времена...

Идва логичният въпрос - кога е било другояче?

Хм... колкото и безпринципно да звучи, дори не мога да се самоопределя. Съзнавам разликата между държава, народ, родина, нация... Но някакси този въпрос буди твърде противоречиви мисли в главата ми. Определено съм традиционалист човек, който също така е привързан към своята принадлежност, дори не бих могла да си представя да живея на друго място - извън страната. Оценявам достойнствата на своята страна, но и презирам недостатъците на държавата. Не мога обаче нито да определя кое надделява, нито дали родолюбивото в мен не се дължи повече на славата на страната ни в историята, или пък на природата, или пък на богатствата - духовни, книжовни, изявленчески, спортни, свързани с изкуството и пр. Думата патриот, която е приблизително еквивалентна на националист обаче за мен има някакси по-различен смисъл... Защо ли патриотът обвързвам по значение с Българина повреме на борбите за освобождение и независимост, а не със съвременния български гражданин ?

Когато е нямало държава :Д може би

Хора, правете разлика между шувинизъм и национализъм!

хванах се с правописна грешка - шовинизъм^^

Разликата я правим, спокойно... Само не разбрах откога "националист" е мръсна дума?

не - идеята беше такава : не е необходимо да се превръщаме в маниаци. да си националист не е срамно, но не мисля, че такива липсват. По-скоро сме почерпени с една солидна доза огорчение от случващото се в страната. Аз лично се гордея с произхода си, но не ми се остава тук, просто защото от твърде рано съм забелязала, че сигурност тук трудно се намира. Дали ще ти мръзне задника без газ или ще останеш на улицата - това се случва ежедневно, а после се питаме защо не се гордеем с кои сме... мръсното на думата е това, че не я използваме с правилното и предназначение.......това е...

Ради, не мисля, че някой е визирал шовинизма в поста си... А иначе според мен (без да намеквам нещо или да обиждам) никой не би могъл да разчита на сигурен живот в България заради всичките тези млади хора, които държат да се блъскат в гърдите, че са европейци и напускат страната, търсейки възможности... Приема във висше учебно заведение в чужбина на много места се оказва по-лесно, отколкото да се готвиш за кандидатстудентска кампания в България, реализацията вероятно е по-добра, но как да вървят нещата в страната, като първо - няма работна ръка; второ - няма кой да вложи усилие, творчество, мъничко новаторска искрица в което и да е направление? Младите хора си отиват по гурбет и страната, едва ли не занемарена, си остава със същите застарели управници, изтъркани методи и никаква модернизация... Нали младите поколения претендираме, че бъдещето е в ръцете ни? Нали сме надеждата на цял свят? Не можем ли да бъдем чисто и просто една красива надежда за страната си? Кой се оплаква от образованието? Ами, нали за всяко нещо си има хора - един кара трактор, друг преподава таблицата, трети чисти кенефи! ТОВА е положението! Защо ни куца всичко? Защото (при цялото ми уважение) застарели даскали с по 30 години стаж търпят някви маймуни, наречени ученици, жените преподаватели се пенсионират на 60 години и затова, че цял живот търпят тия сополанковци - нас, взимат 250 лв. пенсия... Не е ли иронично ? Все едно да четеш "Параграф 22" - млади хора на стават учители, защото не ги удовлетворява заплащането, същевременно някой претендира, че образованието не било добро, защото няма млади учители Отклоних въпроса доста, но определено според мен това е основната причина (разбирайте липса на млади хора, надеждни и качествени умове) за да бъде страната ни в тази скапана дупка! А що за патриоти, националисти, родолюбци изоставят страната си? Тия хора не би трябвало да имат очи да се оплакват - нали животът за тях е станал по-лесен...?

Колкото до останалото - думата национализъм според мен може да бъде приемана доста абстрактно, заради злоупотребата с нея в историята. Не мисля, че ние, българите, някога сме били националисти, защото от векове насам много се обръщат натам, накъдето задуха вятърът, пренебрегвайки националната си принадлежност и обгрижвайки собствените си интереси. В нашата страна е трудно да се дефинира понятието "национализъм", защото не смятам, че като самосъзнаване като народ сме на този етап от "еволюцията" си. И колкото и да ми е болно, опасявам се, че нашиата нация ще стане скоро едно безправно малцинство, изцеждано до последно, в страна на лъжци, крадци и цигани.

Намесих шовинизма, защото всеки от нас живее с едно минало на голяма териториалност и при условие, че стане дума за такова нещо, всеки се бие в гърдите какъв родолюбец е. Много хора бъркат понятията.
Колкото до приема в чуждестранни учебни заведения - нека не си говорим кое е по-лесно. Нещата изобщо не могат да бъдат сравнени, защото, докато тук куцо, кьораво и сакато завършва (не казвам влиза, така че и ти не се чувствай засегната), на други места един процент под половината от приетите се дипломира.
Колкото "бягството" от страната - то е напълно оправдано. Не може да се води един тих геноцид срещу болните, да превръщат образователната система в цирк, а реализацията да е според връзките, и да искаш всички да си стоят тук с добрата надежда, че с присъствието си нещо ще оправят. Какво ще оправят?! Цялата тази шега с "членство в обединена Европа" също не е за намесване, защото не си играем на "Криворазбраната цивилизация", за да се иронизираме кой накъде е тръгнал, а е добре да помислим защо е така. Хората бягат, защото не откриват това, което търсят тук, а не е обратното - заради бягството им не се намира нищо.

Самата аз имам възможността да уча в чужбина в момента... И според мен "куцо, кьораво и сакато" завършват, но не се реализират както би се реализирал един млад, амбициран човек, който е достатъчно ерудиран и образован, за да продължи развитието си напред. Определено не твърдя, че щом ти и Румен, Ради, например, заминавате да учите в чужбина, България загива Говоря за цяло едно поколение, и не мисля, че позицията ти не се влияе от положението ти, защото не можеш да ме убедиш, че ситуацията в страната зависи от нещо друго. Наистина е противоречиво, че младите хора бягат в чужбина оплаквайки се, че нямат бъдеще тук, а наистина за да имат бъдеще трябва да има млади хора, но кажи ми друго решение на този проблем? В един момент виждаме как куцото, кьоравото и сакатото започват да управляват страната, да образуват политически учреждения, да гласуват закони, да грабят... и какво ? Да бъдем на принципа "Докато я има България, ще я ползваме за дом, ще търчим да учим някъде си, и ако ни се отвори парашута, ще си заживеем бохемски там, защото е по-лесно... Един е живота, 'що да си го съсипваме удома"
Въпросът е основно не в амбицията, а в приемствеността, която просто ЛИПСВА ... Ако бабите и дядовците ти са осигурили достатъчно добър живот за твоите родители, то твоите родители ще го осигурят за теб, и ти - за твоите деца; Моята баба е живяла на село; заедно с дядо е била в Русия, където живели дълго време до момент, в който майка ми е говорела руски по-добре, отколкото български, но са се върнали след 4 години в България просто поради носталгия... Осигурили са добре своя живот и този на децата и внуците си... Баба ми е преподавател в столично средно училище, нито е куца, нито саката, нито кьорава, доколкото ЕГН-то й позволява, но е човек, който е бил амбициозен и е постигнал всичко в живота си! Дядо ми е бил дълги години на гранична застава, той е човек, силно запален по историята, поезията и орпеделено е патриот... това за мен са българи! Дали на страната си, което е зависело от тях, взели своето и доволни от това, което са постигнали Такива хора липсват на нашата страна, защото тези, които ги е имало, вече са на тотално изчезване ...

Изобщо не съм на мнение,че страната ще загине без мен. Но не можеш и да омаловажаваш избора на другите. Като на човек, на когото му предстои подаване на документи, мога да кажа, че далеч не е лесно. Това може да го каже само някой, който и бегла представа си няма от сиуацията. Вярно, не уча до побъркване, но за езиков изпит се иска също да имаш нещо в главата.
Не говоря за ситуацията преди 50 години, а за сегашната. Аз също не съм на мнение, че баба ми и дядо ми или родителите ми са неспособни, защото са останали тук. Но и виждам колко им коства, за да подържат един нормален стандарт на живот. Колкото до обясненията за учителството - е, наясно съм как е и в тази сфера, защото имам 3 учителки в семейството - баба, леля и мяйка. И те не са глупави, но при едни други условия със способностите, които имат, щяха да бъдат много по-добре оценени - сигурна съм в това! Колкото до това доколко се реализират способните тук : както сама каза - управлението е изцяло в ръцете на непълноценните. Ако е така - кой чува способните? Къде са тези способни хора? Защо нищо не променят?

И двете имате право в много отношения. Темата леко се изкриви, но нищо. Виждам, че стана дума за ученето в чужбина. Аз искам да уча в Германия, не е ясно дали ще стане, но го искам. Причината е, че държавата ни е заседнала на едно ниво и не мърда, няма реален шанс за промяна по простата причина, че тя не може да стане отвътре! Учи ми се навън, но не за да остана там, а за да видя как се прави и да се върна някой ден тук, в своята родина и да й помогна! Нямам намерение да бягам, България е била на Волга и Дон, била е между Дунава и Стара планина, била е на три морета, била е в робство, но е оцеляла! Земята, където Аспарух е забил меча си и е заклел за своя принадлежи на потомците му и днес и това е било факт докато англичани, немци и французи са се чудили как се прави държава! Затова ще се върна и ще си живея в мизерията, нищетата, калта и смрадта... Наскоро четох в един форум следното: "Държави и високи стандарти много, възможности за успех - още повече! Родината е една!" Вярвам в много неща, които са празни за голяма част от хората на моята възраст... Вярвам, че знаме се пази с цената на живота, че историята е дълг, а не предмет, вярвам, че личното щастие е нещо несъизмеримо с това да подадеш ръка на своята родина, когато има нужда от теб, независимо дали тя ще ти го върне! Затова няма да избягам и ще се върна... Дори да бачкам за нищо, дори да нямам семейство и да пукна сам в студа... Никой не бяга от това, което обича!

Ей ви национализъм, всъщност още малко такъв шовинистичен патос и "да отсеем житото от плявата" и става розово! Пумба, както е казал едного, любовта към Родината не зачита чужди граници.

Кой ти говори за отсяване на плява и разширяване на граници? Става дума за нещо съвсем различно...

Ние с Ради тая вечер май достигнахме до спиротозен консенсус

Да Набързо се отказах от спорове. Във форуми така или иначе не можем да решим глобалните проблеми, Вики, така че : мир и наздраве^^

Eee Румба май не ти се получи темата :Д
Поне ние можем си говорим надълго и нашироко... или пеем :Д

Еми да... Рано или късно винаги се стига до блудкави простотии за толерантност, алтруизъм и т.н. Да теглят един ключ преди това да е станало и толкова...

Абе... може би малко тъпо се меся точно в момента, но има хора, които твърде много обичат да привеждат темите към съвсем частни случаи, изопачавайки проблематиката на въпроса и подвеждащи участниците в дискусията. Защо трябва национализмът да страда от придатъци и отенъци? Национализмът си е национализъм! Той дори не е патриотизъм, бе, хора! Национализмът е амбицията на един народ да поддържа страната си... Той по-скоро е дори проява на отговорност повече, отколкото любов. Национализмът е дълг, но в същото време не задължава. Всеки, който има отношение към страната си, държавата, историята, народа, традициите на тази общност, управление и прочее, е националист. Не мисля, че национализма трябва да бъде обвързан с крайности или демонстрация. Вярно, че е вид идеология, но отношението на човек към родината, държавата или родното му място са нещо съкровено... Всеки носи късче родно в себе си, невъзможно е човек да не го е грижа за принадлежността ... Невъзможно е на 3 март да не се чувстваш българин! Невъзможно е да не знаеш нито една възрожденска песен или ред на Ботево стихотворение! Не може да не знаеш "Аз съм българче"... Не е нормално! Не е и изобщо приемливо да не се трогваш на химна... да не станеш на крака! Ако щете дори да подкрепяш националния отбор по баскетбол, футбол, хандбал, волейбол ... Да, колко малко, и все пак, ни прави българи!

Ааа само не давай пример с националния по футбол... Там го направиха свърталище на негри и сърбохърватски катили!