Какво прави хората злодеи ?

Просто днес видях как Румбата четеше някакво списание, като единственото, което съзрях на корицата, беше този надпис, който ме наведе на дълбоки мисли... Дали хората се озлобяват от недоимъка... или от времето, или от други хора ? Дали ежедневието ни ни "износва" и парализира представата ни за добро ? Завистта може ли да бъде добронамерена в наши дни ...?

Да, завистта може да бъде добронамерена^^ Аз завиждам на хора, които вече са постигнали нещо, към което и аз се стремя, но не им мисля лошото, а ми се иска при мен нещата да се ускорят и да проработят, за да бъда рано или късно в наподобяваща ситуация В което наистина няма и капчица злоба. Не знам дали в същност се нарича завист, по-скоро една доста силна форма на удобрение към това, което са достигнали и голям стремеж да се докосна до него. А такива хора уважавам неимоверно много. Много объркано го обясних май, чак аз спрях да разбирам, какво точно казвам
Колкото до това, което ни озлобява - глупаво е да твърдя, че не познавам усещането. Озлобяват ме други хора, които са забравили какво е да бъдеш естествен и себе си, а живеят в някаква ужасна поза, която ги изпразва отвътре и на практика остават кухи! Няма нищо вътре! Нямат собствено мнение и позиция, а подражават на някого или нещо, което до такава степен ги е отдалечило от истината, че са загубили представа за себе си и действителността, а са се главозамаяли от самоубеждението за неповторимост. Такива могат да ме докарат до умопомрачение
Сега, за да не се представя като пълна психарка, спирам с описанията

Да де, Ради, то моето беше риторичен въпрос Знам, че има добронамерена завист, може би правилният въпрос е дали не е вече на изчезване... Иначе къде добронамерена, къде не дотолкова, всеки я е изпитал, мен не ме е срам да си призная, колкото и да е тъпо от моя страна да съдя, все си мисля за това как хора, които за мен не са добри, не заслужават дори материалното, което имат, защото дори не осъзнават как да го използват, а тези, които имат нужда от него и определено гонят амбиции и стремежи, които се превръщат постепенно в мечти... са лишени от него ...

Хм... Злодей е много абстрактна думичка Често хора, които от едни са били наричани герои, са били същевременно дамгосвани по тоя начин от други. Това, което четях аз, беше за нацизма, холокоста и масовите убийства на Вермахта. Та там ставаше дума за това, че човек поставен сред тълпата се видоизменя напълно и как прегърнал една идеология сляпо забравя чувство за справедливост и вина. Всъщност масовите убийства не са били дело толкова на самите немци, колкото на местното население в окупираните страни... В един момент на много хора се предоставя възможност да убиват безнаказано и те го правят. Без заповеди, изпреварващи решенията на Фюрера дори! И всичко това с цел да се докажат пред него и пред нейно величество ТЪЛПАТА най - вече. Случаите на медицински нормалните убийци са много повече от тези, пострадали психически на фронта. Както казах, много малко чувстват вина по простата причина, че евреите са били изключени, ако щете елиминирани, от обществото на Райха, за да се унищожи колебливостта в правотата на изтребването им. Ето това е върхът на злото и ужаса! Еквивалент на това в световната история няма, няма и да има...

Думичката "злодей" се използва и по адрес на други... Пример - Че Гевара! Човек, захвърлил своя живот, за да се посвети на една борба, неразбираема във фундаментите си за много мирни дущици. Той е пример за това, че свободата се извоюва с кръв и решителност. Убива в честна битка, но също получава етикет "садист". Подарява живота си на чужд нему народ, бие се рамо до рамо с войниците си и никога не изменя на принципите си. Уви, неудобен е на американците, най - силната обществена манипулативна машина, която светът познава. Благодарение на тях сега Ликът на Че предизвиква противоречиви чувства. Не и за мен... Не и за много други...

Примери много! Въпросът е да откриеш разликата!

Това, което е наистина фатално и тревожно е, че светът постоянно заклеймява героите - злодеи и злодеите - герои ... Някакси много странни нечовешки представи демонстрират хората, които държат власт в ръцете си, независимо колко. Определено глупаво е, че ликът на Че Гевара е почти навсякъде, където е възможно, а ужасно много хора, облечени с тениска, на която неговият лик присъства, не знаят изобщо за какво става въпрос... Просто е модерно! Глупаво е, че се е превърнал в мит, в тенденция в модата, нищо повече, в днешно време малко хора дори взимат отношение по въпроси като този, днешните поколения в голямата си част, имаме настроението да превръщаме всичко в нещо нашумяло или популярно, нещо оригинално и пъстро, изтривайки истинския му смисъл и същността му... Жалко

Мн си права за лика... Последният пример за това нещо, който видях беше Томас от твоя клас, който се разхождаше с медальонче на Че, без да знае абсолютно нищо за него... Питах го и мълча като риба! Мн мразя такива позьорщини! Свободата и смъртта нямат общо с популизма!

Тъй като не съм много запозната с историята, ще говоря от друга гледна точка. Всеки човек носи в себе си както доброто, така и злото. Всеки се сблъсква с трудности, но не всеки се озлобява заради тях. От какво зависи дали ще станем злодеи? Според мен това няма нищо общо с обстоятелствата. Не можем да виним другите за това, че ние сме такива или онакива. Какво като някой ни е обидил или ни е наранил?! Нима това значи, че трябва да му го върнем тъпкано? Щеше да е хубаво повече хора да действат на принципа: “На доброто отвърни с добро, на злото – с още по-добро.” Всичко е въпрос на личен избор!
Може ли недоимъкът да е причина да станем злодеи? Бедни хора – много, но всички ли са крадци, всички ли са злобни? А няма ли богати хора, които са по-лоши дори от бедните? Отново всичко опира до личния избор...
Като обобщение ще кажа, че според мен злодеи стават психически слабите хора, които не намират сили да променят съдбата си по друг начин. Това е единственият начин, по който те се чувстват могъщи. Сякаш чуждото страдание ги кара да забравят колко нещастни са самите те.
Относно добронамерената завист смятам, че е възможно да съществува. Но мисля, че докато завиждаме на другите, пропускаме собствените си възможности да постигнем нещо. Затова най-добре да се съсредоточим върху себе си, вместо да пилеем времето си със завист, пък била тя и добронамерена.

Принципно съм съгласен с част от нещата, които казваш, но не смятам, че когато те ударят, трябва да връщаш добро... Когато получиш удар, връщаш два, когато те ударят два пъти, връщаш четири и т.н. Ако не мъстиш за неправдите си безучастник, а това не е мн по - различно от робството... Защо аджеба сме били 500 години в робство според теб? Защото са ни клали като добитък и всичко живо си е кротувало... Няма смисъл от кротост...

На война всичко е позволено, но аз друго имам предвид. Примерно, ако някой ти скъса тетрадката, какво ще направиш? Ще му скъсаш две? Може би раницата? Лично аз не виждам смисъл да му правиш мръсно, по-скоро да поговориш с него... Ако се вразуми, добре, ако не - не си заслужава да се принизяваш до неговото ниво. Аз не вярвам в Господ, но смятам, че в природата има равновесие и всеки получава заслуженото си.

E, когато говорим за тетрадки какви злодеи, какви пет лева?!

Е, примерно.... Това ми хрумна просто. Все пак мисля, че схвана какво имам предвид.

Evie написа:

всичко опира до личния избор...
Като обобщение ще кажа, че според мен злодеи стават психически слабите хора, които не намират сили да променят съдбата си по друг начин. Това е единственият начин, по който те се чувстват могъщи. Сякаш чуждото страдание ги кара да забравят колко нещастни са самите те.

С това съм адски адски съгласна, плюс това съм на мнение, че злодеите не бива да бъдат оправдавани, разбирам да тръгнеш по кривия път, да се подведеш и да ти простят, защото си се върнал обратно, но ако някои е злобен и всички около него го оправдават - това вече ... е абсурдно За ситуацията с Томас си спомням Румба, но то от него в това отношение (пък и в което и да било друго) не може да се очаква много А ако някой ми накъса тетрадката, ще го накарам да ми е препише наново да види хубаво ли е А дано е по литература

Ами... Първо преписва, после му скачаш по главата трупешката от чина...

А аз изобщо се чудя за какви злодеи говорим)) Злодеите за едни са герои, за други-не, и обратното. Всичко, което се случва, си има причина и обикновено тя е чисто човешка и субективна. И теорията ми може да се пренесе във всяка една сфера - както политическа, така и междуличностна.
Е, ако някой ме зашлеви, естествено, че той за мен ще е "злодей", но за някой, който ми е набрал, най-вероятно моят "злодей" ще е "герой". Колкото до това дали трябва да отговорим на удара с добро или с двойно по-силен удар - е, мисля, че и двете са крайности. Да игнорираш и изключиш нещо или някого от живота и полезрението си понякога нанася много по-големи щети, отколкото два шамара. И в същото време не се чувстваш като насилник
Сега, разбира се, направихме нещата доста битови, но общата идея се схваща. Човек не може да гледа само от едната страна на медала, защото абсолютна истина, която да важи за всеки, на практика не съществува

Сериозна тема , провокирана от едно заглавие...
Извода, който аз си направих от статията е, че ОМРАЗАТА е първата предпоставка за превръщането на хората в злодеи . И когата една група хора насажда омраза към друга група хора и те биват посочени за ВИНОВНИТЕ за всичките ни беди, крачката до ХОЛОКОСТА не е голяма. Нужен е един Водач и той ще бъде превърнат от тълпата в следващото чудовище от рода на Хитлер. Според мен омразата и любовта могат да бъдат към определен човек, който си има име , а не към маса от хора. Защото ако обичаме или мразим група от хора или да кажем един определен народ , то много лесно в името на защитата на тези хора или този народ се стига до отмемане на човешки живот и след това тази кауза се определя за справедлива. Никоя кауза, за чието постигане трябва да се убиват хора, не е справедлива кауза! И още нещо - нивото на цивилизация може да определя от степента, до която един режим използва насилието.

"Това е революция! И революционерът трябва да стане студена машина за убийство, която е мотивирана от чиста омраза..Омразата е елемент на борбата; безжалостната омраза към врага е това, което ни тласка отвъд естествените човешки граници и ни трансформира в ефективни, яростни, селективни, и студени машини за убиване.". Думите са на "героя " Че Гевара. Без коментар !

А статията е от последния брой на списание "Гео"

Извадени от контекста думите на Гевара са фрапиращи. Не знам откъде са взети, но знам, че боравите с факти. И все пак в една революция няма място за милост към врага! Най - малкото не можеш да очакваш, че той ще прояви милост към теб!

Sword of Art написа:

Извадени от контекста думите на Гевара са фрапиращи. Не знам откъде са взети, но знам, че боравите с факти. И все пак в една революция няма място за милост към врага! Най - малкото не можеш да очакваш, че той ще прояви милост към теб!

Подкрепям Румен, не защото трябва обезателно да заема страна, а защото е прав ако въпросът бъде погледнат реално. 1912-1913 г. - Балканска и Междусъюзническа война; 1914-1918 г. - Първа Световна война; Че Гевара предприема своите противоречиви по възприятие действия само около 50 години по-късно, не бих казала, че светът е бил в кой знае колко различна епоха, с кой знае колко променени разбирания и все пак, хора са умирали, и при войните, и при конкретният случай, определено в никакъв случай не е хуманно, допускам също, че е възможно гледната ми точка въобще да не е правилно отправена поради недостатъчна просветленост по въпроса, за което се извинявам, но хора са умирали, умират и ЩЕ умират, злодеите определено владеят силата на този свят - корупция, наркотици, убийства ... Светът е създаден така че да противоречи сам на себе си, защото той НЕ Е свят сам по себе си - ние, хората го съставляваме, ние СМЕ света!

Има времена, когато не може да се мине без убийства. Блестящ пример за това е Априлската епопея. Нима Бенковски, Заимов, Ботев са злодеи? Робство се отхвърля единствено и само с кръв. Петстотин години пацифизъм ни превърнаха в нация от роби, която се обръща натам, накъдето духа вятърът. Естествено в 21 век при настоящата политическа обстановка няма място за сериозни бойни действия... Изключение правят американците, за които няма земна сила и морален закон, способни да ги задържат. Изключение са и Израел и Палестина, но там войната си е неизбежна, имайки предвид създаването на Израел, вярата на палестинците и т.н. Към днешна дата единсвените войни са за петрол, като нашите "братя" от САЩ, "флагманите на антитероризма" ги предизвикват още преди трийсет години чрез финансиране на афгански и иракски изроди като Садам Хюсеин и Бен Ладен. На идеологическа основа война скоро няма да видим... Това е истината... Естествено спорен е въпросът дали петролът не е идеология...

Злодеи са тези, който губят. Или които нанасят вреда на тебе и твоя народ. Или човек от твоят народ, довел над главата ти проблеми. Просто. Бенковски, Ботев и прочее революционери са били злодеи за тези, срещу чиито интереси са действали. Същото би трябвало и да важи и за Че Гевара, но капиталистите са направили нещо много по-лошо - вкарали са образа му в машината за изстискване на подлежащите на демокрация - естествено, това е висша гавра с идеята, за която се е борил и поради която е загубил живота си.

Ето нещо обективно, съгласна съм с биги ... Злодеят се определя според интересите съответно и според потърпевшите. Универсални общоприложими злодеи са само тези от приказките торбалановци, баби Яги и пр ...

И все пак this world
това сме ние

Много намясто си помести поста, споко Пък и да не беше, всички поддръжници на Максим Горки се толерират

искам турците да са махнат от парламента да пребият станишев с камани и да се наложи комунизъм...... да се върне смъртното наказание и няма да има повече престъпност .... а също така да има полицейски час на центара и като видят мангал да го спукат от бой !