Първо ще започна с най-важното малко история и правилата
Волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставя мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започват да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броя на участниците не е ограничен, а също така началният удар се изпълнява с една ръка на един крак. Морган нарича играта "Минтонет". След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име "волейбол" по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г.
Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947г. и включва 218 национални федерации (2002г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).
Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.
Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София.
През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петият гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петият гейм където остават 15.
Правила
Игрището във волейбола е с размери 9 на 18 метра, като е разделено на две части от 9 по 9 метра от мрежа, издигната на определена височина (2,43 м за мъжете и 2,24 м за жените). Успоредно на мрежата на 3 м разстояние от ляво и дясно са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.н. първа линия).
Всички линии трябва да са с ширина 5 см, те трябва да са светли и да се различават по цвят от всички други линии върху игрището.
Самото то се разделя условно на шест зони:
При всяко спечелване на начален удар, играчите трябва да се сменят позицията си, като се преместват по посока на часовниковата стрелка и да отидат в съседната зона. Например играча от зона 2 отива в зона 1, а играча от зона 1 отива в зона 6. Играчите нямат право да нарушават зоните си до нанасяне на удар по топката за изпълнение на начален удар.
Отборите се състоят от 12 играча, един треньор, един помощник-треньор и лекар. Един от играчите е капитан на отбора и неговото име трябва да се отбележи в протокола. Либерото не може да бъде капитан.
Играчите трябва да са облечени с еднакви екипи с номера на гърба и отпред на гърдите. Номерата могат да бъдат произволни, но не могат да се повтарят. Те трябва да бъдат с контрастен цвят и яркост спрямо цвета на фланелката. Екипите се състоят от фланелка, гащета, чорапи и спортни обувки. Те трябва да са с еднакъв дизайн и цвят, с изключение на тези на либерото.
Първият съдия може да разреши на играчите да играят боси, да сменят екипа между геймовете, ако е със същите дизайн, цвят и номер, и да играят с анцузи, при условие че и те са номерирани.
Забранени са предмети, които могат да доведат до травми или да дадат изкуствено предимство на играча. По изключение се допуска игра с очила.
В игра влизат 6 играча, а останалите 6 са резерви. В един гейм могат да бъдат извършени до 6 смени, като сменен играч не може да замести друг освен сменилия го. За това се казва, че могат да бъдат извършени 6 нормални или 3 пълни смени. Когато някой от играчите се контузи и отборът е изчерпал смените си, той може да бъде заменен по изключение с всеки друг играч. Ако играч бъде изгонен и отборът е изчерпал смените си, той губи гейма.
Отборът печели точка при:
успешно приземяване на топката в противниковото игрище
когато отбора на противника извърши грешка
когато отбора на противника получи наказание
Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм където трябва да събере 15 точки). Ако резултата е 24 на 24 точки играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25. Победител в срещата е отборът, който спечели първи 3 гейма.
Грешки са:
- когато играч не се намира в своята зона;
- когато играч не се премести в следваща зона при завъртане;
- когато топката докосне терена или друг предмет извън очертанията на игрището след игра с нея. Игрището включва и ограничителните линии;
- когато топката се задържи повече от един удар или се удари два пъти последователно от един играч. Изключение е блокадата, която не се брои за пипане, и посрещане на нападение където може да се разделят ръцете, но това се брои за един удар;
- когато топката се удари повече от три пъти от един отбор, преди да се върне на противника. Отново блокадата не се брои за удар;
- когато ударът се осъществи при поддръжка или подпиране на играча от друг;
- когато играч докосне мрежата;
- когато играч проникне в противниковото игрище. За проникване се счита подпиране или престъпване с цялото стъпало зад средната линия;
- когато играч докосне топката в противниковото игрище, преди да е осъщесвен нападащ удар;
- когато се извърши начален удар без подхвърляне на топката;
- когато при извършване на начален удар топката се подхвърли и се хване;
- когато началния удар не се извърши до 8 секунди след разрешението на съдията;
- когато играч от втора линия (зони 1,6,5) при нападение настъпи линията на 3 метър или нейното продължение;
- когато играч от втора линия направи блокада;
- когато се блокира начален удар на съперника;
- когато либерото вдига с две ръце отгоре от първа линия;
- когато либерото прехвърли в противниковото поле топка, която се намира над височината на мрежата.
Играчите на волейбол трябва да притежават следните умения: изпълнение на начален удар, пас, вдигане, атака, блокада, поемане (защита). Поради правилото, че всеки един играч трябва да премине през всички зони на полето, всеки един от играчите трябва да притежава базовите умения.
Изпълнение на начален удар
Подготовка за сервис отгоре.С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за развитието на отиграването. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:
начален удар отдолу - изпълнява се като се подхвърли топката на 50 - 60 см с едната ръка и с другата ръка се замахва отдолу, така че да се нанесе удар в долната част на топката. Ударът може да се нанесе и със свита в юмрук ръка. Изпълнява се само от слабо подготвени волейболисти, защото е много лесен за изпълнение, но е лесен и за посрещане от противника. Разновидност на този начален удар е "удар до небето". Изпълнява се, така че топката да излети силно нагоре и слънцето да пречи на поемащите да я видят.
начален удар отгоре (горен лицев начален удар) - топката се удря с ръката, с която се пише; първо крака, противоположен на ръката с която се пише, се изнася напред; топката се хваща с ръката, която отговаря на изнесения крак, така, че когато се пусне да падне точно до (но не върху) изнесения крак; първоначално ръката, с която се пише е изнесена над главата и е леко отпусната; топката се хвърля над главата, така че да не отиде зад играча и се удря с другата ръка, НО при удара топката се удря с цялата ръка и не с юмрук. В зависимост от начина на удар по топката може да се получи силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.
страничен начален удар - топката се подхвърля над главата или малко встрани от тялото и с въртеливо движение на другата ръка се нанася удар по нея. Лесно се постига въртелив начален удар, но е трудно да се контролира посоката му.
начален удар с отскок - топката се подхвърля високо на около 1-2 м напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.
Пас
Пас с две ръце отдолу.Пасовете служат за предаване на топката от един играч на друг. Различават се следните видове пасове:
пас с две ръце отдолу - лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука. Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакъта. При посрещане на силни удари, може да се отпуснат малко ръцете за смекчаване на силата на удара. Използва се най-вече за защита и посрещане на начален удар.
пас с една ръка отдолу - при посрещане на отдалечени топки, най-вече с приземяване. Различават се два удара на топката - с вътрешната част на ръката, при приземяване наляво или надясно, и с външната част на ръката - при приземяване напред.
пас с две ръце отгоре - изпълнява се с възглавничките на пръстите като палците и показалците трябва да образуват равнобедрен триъгълник. Топката се поема над челото. Този пас се отличава със значителна прецизност и за това се използва главно при вдигане и разпределяне на топката.